Jul 1, 2017, 12:32 PM  

Юнски блянове (цикъл от стихотворения-писма)

609 0 1

                                             До ....

 

Аз гледам те... виждам косите ти тъмни

и черните твои очи...

​​​Изгубвам се в техния блясък вълшебен...

душата ми ври и кипи.

 

Слова ти отправям, но ти не ги чуваш...

гласът ми не стига до теб, 

навярно понеже си харна принцеса, 

а аз безимотен плебей.

 

Витаем навярно в различни вселени,

за тебе невидим съм аз. 

Не виждаш очите ми, сивите дрипи, 

които навлякъл съм пак.

 

02.06.2017г.

  

                                 ***

 

                                     До ....

 

Плебей съм, а ти си патриций-велможа, 

напълно различни сме с теб.

Живея си беден, огрижен, под моста, 

и никого нямам до мен.

 

А ти си велможа, облечена в пурпур,

живееш в разкошен палат.

На служба си имаш десетки колони,

робини и цял един свят...

 

Аз тъй ще си ида... бездомен, бездетен...

на млади години, уви...

при тебе пò инак са някак нещата...

очаква те приказен принц.

 

Родих се... Захвърлен бях в нищото нявга,

без нищо живея до днес,

а ти се роди и с дворец, и с богатство,

с другари от царския джинс...

 

Навярно си благ, добродушен вестител*,

навярно безгрешна си ти...

Навярно приятели можем да бъдем, 

но имаш капризни очи...

 

02.06.2017г.

 

                               

 

                                       До ....

 

В живота си нивга не бях предполагал, 

че ще да те срещна в града, 

патрицийско чедо с безбройни заложби, 

дарено и с ум, с красота.

 

Щом зърнах те, бях очарован, стъписан, 

намахнах ти, рекох "Здравей", 

а ти се усмихна, подмина ме мигом,

изстреля се просто напред. 

 

Подобно на страшния вятър циклонен,

за миг ти изчезна далеч.

Аз мислих, че ти си вестител неземен, 

но ти се оказа къс лед.

 

03.06.2017г.

 

                    

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей Андреев All rights reserved.

*вестител - ангел

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...