30 ene 2009, 19:31

за 14 февруари

Poesía » De amor

1.1K 0 1

Танцуват в мен усмивките, потъвам
в прашната виелица на любовта.
Изгряват мечти, преливаш
в розови сънища...
Крещя твоето име,
навсякъде виждам те. Споменът
прелива в свтлината на утрото.
Пухкави облаци,
от сладостни чувства родени,
ме носят към слънцето.
Идваш ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

нмг (Надежда Маринова )

Любовта ти е страстна. Защо виелицата на любовта е прашна? Помисли за подредбата на редовете, на места са ми не много точно накъсани (мое виждане). Стихът ти е много силен и страшно ми хареса!

2009-01-30T20:29:31+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0