Jan 30, 2009, 7:31 PM

за 14 февруари

Poetry » Love

1.1K 0 1

Танцуват в мен усмивките, потъвам
в прашната виелица на любовта.
Изгряват мечти, преливаш
в розови сънища...
Крещя твоето име,
навсякъде виждам те. Споменът
прелива в свтлината на утрото.
Пухкави облаци,
от сладостни чувства родени,
ме носят към слънцето.
Идваш ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

нмг (Надежда Маринова )

Любовта ти е страстна. Защо виелицата на любовта е прашна? Помисли за подредбата на редовете, на места са ми не много точно накъсани (мое виждане). Стихът ти е много силен и страшно ми хареса!

2009-01-30T20:29:31+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0