Jan 30, 2009, 7:31 PM

за 14 февруари

Poetry » Love

1.1K 0 1

Танцуват в мен усмивките, потъвам
в прашната виелица на любовта.
Изгряват мечти, преливаш
в розови сънища...
Крещя твоето име,
навсякъде виждам те. Споменът
прелива в свтлината на утрото.
Пухкави облаци,
от сладостни чувства родени,
ме носят към слънцето.
Идваш ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

нмг (Надежда Маринова )

Любовта ти е страстна. Защо виелицата на любовта е прашна? Помисли за подредбата на редовете, на места са ми не много точно накъсани (мое виждане). Стихът ти е много силен и страшно ми хареса!

2009-01-30T20:29:31+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0