Jan 30, 2009, 7:31 PM

за 14 февруари

Poetry » Love

1.1K 0 1

Танцуват в мен усмивките, потъвам
в прашната виелица на любовта.
Изгряват мечти, преливаш
в розови сънища...
Крещя твоето име,
навсякъде виждам те. Споменът
прелива в свтлината на утрото.
Пухкави облаци,
от сладостни чувства родени,
ме носят към слънцето.
Идваш ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

нмг (Надежда Маринова )

Любовта ти е страстна. Защо виелицата на любовта е прашна? Помисли за подредбата на редовете, на места са ми не много точно накъсани (мое виждане). Стихът ти е много силен и страшно ми хареса!

2009-01-30T20:29:31+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0