30 янв. 2009 г., 19:31

за 14 февруари

1.1K 0 1

Танцуват в мен усмивките, потъвам
в прашната виелица на любовта.
Изгряват мечти, преливаш
в розови сънища...
Крещя твоето име,
навсякъде виждам те. Споменът
прелива в свтлината на утрото.
Пухкави облаци,
от сладостни чувства родени,
ме носят към слънцето.
Идваш ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Зарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта ти е страстна. Защо виелицата на любовта е прашна? Помисли за подредбата на редовете, на места са ми не много точно накъсани (мое виждане). Стихът ти е много силен и страшно ми хареса!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...