31 dic 2007, 16:01

За 2007-ма

796 0 2
 

Чао, мила Годино.

Как бързо ти се изтъркули...

Поредната от многото..

Премина.

Научи ме на много!

Благодаря!

Изгради от мене още част.

Преживя със мен...

И оцеля.

Дари ми любов...

Изпълни ме със съмнения,

и с болка,

и с щастие,

и със смях...

Пое ръката ми януари...

Изпързаля ме няколко пъти

през зимата.

Разлисти се пролетта

и ме засипа.

Стопли ме през лятото,

после почти ме изпари...

С есента внесе цветовете

и ми позволи да се поразходя

сред листата ти,

под дъждовете ти...

(не че после не ме разболя)

Докато пак стана зима

и ти поигра с мен

в преспите на първия сняг...

Съчини спомени за мен...

Сътвори страхотни мигове

и коварни моментности.

Обиквах те и те разлюбвах...

Всекидневно.

Но когато си отидеш ще ми липсваш!

Прегърни ме за последно днес!

Вдигам тост в твоя чест!

 

Вдъхновено от "Изпращам те, 2007-ма!" на Pepina

( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=90431 )

 и 2007 година! [=

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...