23 nov 2007, 9:10

За Anette

  Poesía » Otra
959 0 6

Перла с райска красота,
с чиста и добра душа.
Цвете с приказни цветове
и усмивка на дете.

 

Ярка, неугасваща звезда,
с очи - безбрежна синева.
Глас, като камбанен звън,
ангел, бдящ над моя сън.

 

Слънце грее на лицето й,
неспирно ден и нощ твори.
Трудности и мъка преминава,
единствена за мен остава.

 

Тя е моят земен рай,
искам вечно да я има.
Винаги да бъде най-добра,
истинска, неповторима.

 

Това стихче е посветено на Anette Olzon,вокалистката на Nightwish,на която се възхищавам страшно много. Тя е моят идол в живота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мен Анет е страхотна и моля,които не я харесва да си запази мнението за себе си !
  • Споделяме го мнението, Лестат
  • Nightwish с таря имаха УНИКАЛЕН стил... с Anette са просто една от многото групи.. страхотна музика и текст, но стилът им вече не е единствен по рода си.. лично мнение
  • Ех, че красиво...
    БРАВО!!!
    Шестица от мен за твоето посвещение!
  • Тя не ми допада особенно,Anette е по-добра поне за мен,разбира се всички хора имат различно мнение,но лично аз смятам Anette за велика

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...