За аз и ти, и пустинята на душата ми

За аз и ти, и пустинята на душата ми

Снегът вали, събуждам се сред зноя

на твойта топлина, обляла мойто тяло

и искам в нежната прегръдка на покоя

да скрием утрото със пухкаво одеало -

да си направим наша нощ, вълшебна,

изпълнена с копнежи и мечти,

с изгряваща усмивка нежно бледна

и с влюбен блясък в сънните очи.

И нека бъде тази нощ безкрайна -

за цяла вечност времето да спре,

и аз ще те обичам нежно жадна,

изгубила разсъдък сред море

от влажна страст и огнена наслада

забравила за страх и суета,

в очите ти ще виждам водопада,

пустинята изпълнил с красота.

И ти ще ме целуваш до забрава,

и жадно ще отпиваш от страстта.

И нека бъде всяка нощ такава,

изпълнила всемира с любовта.