23.02.2011 г., 22:52

За аз и ти, и пустинята на душата ми

1.1K 0 1

 


За аз и ти, и пустинята на душата ми

 

 

Снегът вали, събуждам се сред зноя

на твойта топлина, обляла мойто тяло

и искам в нежната прегръдка на покоя

да скрием утрото със пухкаво одеало -

да си направим наша нощ, вълшебна,

изпълнена с копнежи и мечти,

с изгряваща усмивка нежно бледна

и с влюбен блясък в сънните очи.

 

И нека бъде тази нощ безкрайна -

за цяла вечност времето да спре,

и аз ще те обичам нежно жадна,

изгубила разсъдък сред море

от влажна страст и огнена наслада

забравила за страх и суета,

в очите ти ще виждам водопада,

пустинята изпълнил с красота.

 

И ти ще ме целуваш до забрава,

и жадно ще отпиваш от страстта.

И нека бъде всяка нощ такава,

изпълнила всемира с любовта.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кат Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...