23.02.2011 г., 22:52

За аз и ти, и пустинята на душата ми

1.1K 0 1

 


За аз и ти, и пустинята на душата ми

 

 

Снегът вали, събуждам се сред зноя

на твойта топлина, обляла мойто тяло

и искам в нежната прегръдка на покоя

да скрием утрото със пухкаво одеало -

да си направим наша нощ, вълшебна,

изпълнена с копнежи и мечти,

с изгряваща усмивка нежно бледна

и с влюбен блясък в сънните очи.

 

И нека бъде тази нощ безкрайна -

за цяла вечност времето да спре,

и аз ще те обичам нежно жадна,

изгубила разсъдък сред море

от влажна страст и огнена наслада

забравила за страх и суета,

в очите ти ще виждам водопада,

пустинята изпълнил с красота.

 

И ти ще ме целуваш до забрава,

и жадно ще отпиваш от страстта.

И нека бъде всяка нощ такава,

изпълнила всемира с любовта.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кат Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...