23 февр. 2011 г., 22:52

За аз и ти, и пустинята на душата ми 

  Поэзия
840 0 1

 


За аз и ти, и пустинята на душата ми

 

 

Снегът вали, събуждам се сред зноя

на твойта топлина, обляла мойто тяло

и искам в нежната прегръдка на покоя

да скрием утрото със пухкаво одеало -

да си направим наша нощ, вълшебна,

изпълнена с копнежи и мечти,

с изгряваща усмивка нежно бледна

и с влюбен блясък в сънните очи.

 

И нека бъде тази нощ безкрайна -

за цяла вечност времето да спре,

и аз ще те обичам нежно жадна,

изгубила разсъдък сред море

от влажна страст и огнена наслада

забравила за страх и суета,

в очите ти ще виждам водопада,

пустинята изпълнил с красота.

 

И ти ще ме целуваш до забрава,

и жадно ще отпиваш от страстта.

И нека бъде всяка нощ такава,

изпълнила всемира с любовта.

 

 

 

 

© Кат Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??