За аз и ти, и пустинята на душата ми
Снегът вали, събуждам се сред зноя
на твойта топлина, обляла мойто тяло
и искам в нежната прегръдка на покоя
да скрием утрото със пухкаво одеало -
да си направим наша нощ, вълшебна,
изпълнена с копнежи и мечти,
с изгряваща усмивка нежно бледна
и с влюбен блясък в сънните очи.
И нека бъде тази нощ безкрайна -
за цяла вечност времето да спре,
и аз ще те обичам нежно жадна,
изгубила разсъдък сред море
от влажна страст и огнена наслада
забравила за страх и суета,
в очите ти ще виждам водопада,
пустинята изпълнил с красота.
И ти ще ме целуваш до забрава,
и жадно ще отпиваш от страстта.
И нека бъде всяка нощ такава,
изпълнила всемира с любовта.
© Кат Все права защищены