1 oct 2009, 13:12

За бившите вълчици...

  Poesía
1.8K 0 32

За първи път вълчицата разбра,

че всъщност тя е нещо друго,

когато гълъб пощенски

изпрати ù хабер... за обич.

Най-белия очакваше...

А птиците,

които вест щастлива носят, са сиви.

(... със изключение на нощем.

Тогава те в прегръдките

на бившите вълчици спят...)

Ловците пък - трофея си сънуват.

Наяве - всýе...

Защото бели гълъбите са,

които пращат...

още...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотни стихове пишеш!!!
    Ще се опитам вече...да не ги пропускам!

    Привет, Маргарита!
  • А има ли бивши вълчици?
    Много здрав стих!!!
    Поздравления!!!
  • http://vbox7.com/play:e97e00ff
    Компенсирам това което изтрих.
    Поздрав!
  • Много ме замисли, Марги...С обич те прегръщам!!!
  • Над Карандила вранките са сила,
    а гълъбици - бившите вълчици ...
    Ами така де! Уж метафорично, а всякак вярно!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...