22 may 2008, 10:10

За Божиите закони

  Poesía » Otra
808 0 10
Напук на всички земни правила
(не стотици, те са милиони),
най-истинските всъщност са това,
наречените Божии закони.

Те само десет всъщност са на брой.
Съдържат всички земни алинеи.
Вратичка не направил тайна Той,
да се измъква шмекерът през нея.

Вместо затвори, сътворил е Ад,
неспазващите дето да прибира.
Почнал да наглежда тоя свят,
реда кой спазва, кой не го разбира...

Десет прости Божии правила.
Достатъчно е само да се спазват.
Рай да бъде цялата земя,
без да има смисъл от наказване.

Но на човека сторило се скучно.
Започнал да измисля допълнения.
От сложността вратата се отключила
и просветлила доста престъпления...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Замисли ме, Вальо... а не сме ли всички шмекери, търсещи вратички? И има ли човек, спазващ стриктно 10 божии закони?...
  • Защото,Нико, - както казва Васка, - ни е дал и най-великия дар - изборът!
    Хубав стих!
    Поздрави, Вальо!
    П.П.Ама се сетих и за историята на света на Мел Брукс - всъщност бяха 15, ама...
  • Много ми харесва стихотворението!И напълно съм съгласна с гледната ти точка.Много лесно може да се спазва всичко,но на хората този начин на живот явно им е безинтересен!Та затова си избират изкушенията...Не може без изкушения, но щом едни могат да се въздържат от тях, значи и другите могат.Това е въпрос на избор...Нали???
  • силно
  • Освен закони, дал е свобода
    и всеки смъртен може да избира...
    Създава си човекът правила,
    а после сякаш сам не ги разбира




Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...