22.05.2008 г., 10:10

За Божиите закони

803 0 10
Напук на всички земни правила
(не стотици, те са милиони),
най-истинските всъщност са това,
наречените Божии закони.

Те само десет всъщност са на брой.
Съдържат всички земни алинеи.
Вратичка не направил тайна Той,
да се измъква шмекерът през нея.

Вместо затвори, сътворил е Ад,
неспазващите дето да прибира.
Почнал да наглежда тоя свят,
реда кой спазва, кой не го разбира...

Десет прости Божии правила.
Достатъчно е само да се спазват.
Рай да бъде цялата земя,
без да има смисъл от наказване.

Но на човека сторило се скучно.
Започнал да измисля допълнения.
От сложността вратата се отключила
и просветлила доста престъпления...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Замисли ме, Вальо... а не сме ли всички шмекери, търсещи вратички? И има ли човек, спазващ стриктно 10 божии закони?...
  • Защото,Нико, - както казва Васка, - ни е дал и най-великия дар - изборът!
    Хубав стих!
    Поздрави, Вальо!
    П.П.Ама се сетих и за историята на света на Мел Брукс - всъщност бяха 15, ама...
  • Много ми харесва стихотворението!И напълно съм съгласна с гледната ти точка.Много лесно може да се спазва всичко,но на хората този начин на живот явно им е безинтересен!Та затова си избират изкушенията...Не може без изкушения, но щом едни могат да се въздържат от тях, значи и другите могат.Това е въпрос на избор...Нали???
  • силно
  • Освен закони, дал е свобода
    и всеки смъртен може да избира...
    Създава си човекът правила,
    а после сякаш сам не ги разбира




Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...