22.05.2008 г., 10:10

За Божиите закони

805 0 10
Напук на всички земни правила
(не стотици, те са милиони),
най-истинските всъщност са това,
наречените Божии закони.

Те само десет всъщност са на брой.
Съдържат всички земни алинеи.
Вратичка не направил тайна Той,
да се измъква шмекерът през нея.

Вместо затвори, сътворил е Ад,
неспазващите дето да прибира.
Почнал да наглежда тоя свят,
реда кой спазва, кой не го разбира...

Десет прости Божии правила.
Достатъчно е само да се спазват.
Рай да бъде цялата земя,
без да има смисъл от наказване.

Но на човека сторило се скучно.
Започнал да измисля допълнения.
От сложността вратата се отключила
и просветлила доста престъпления...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Замисли ме, Вальо... а не сме ли всички шмекери, търсещи вратички? И има ли човек, спазващ стриктно 10 божии закони?...
  • Защото,Нико, - както казва Васка, - ни е дал и най-великия дар - изборът!
    Хубав стих!
    Поздрави, Вальо!
    П.П.Ама се сетих и за историята на света на Мел Брукс - всъщност бяха 15, ама...
  • Много ми харесва стихотворението!И напълно съм съгласна с гледната ти точка.Много лесно може да се спазва всичко,но на хората този начин на живот явно им е безинтересен!Та затова си избират изкушенията...Не може без изкушения, но щом едни могат да се въздържат от тях, значи и другите могат.Това е въпрос на избор...Нали???
  • силно
  • Освен закони, дал е свобода
    и всеки смъртен може да избира...
    Създава си човекът правила,
    а после сякаш сам не ги разбира




Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...