3 dic 2005, 21:26

За човека

  Poesía
1.4K 0 4

                                           На Р.В.
  
       Като Сизиф изкачва върховете
       нагоре по върха
       И тежък кръст пое в размирно време
       и отстоя по мъжки като майка, 
       и като съпруга, и като жена.
 
       Ти вярваше във добротата
       и търсеше я всеки ден и час,
       раздаде я дори на враговете,
       които бяха редом с нас.
       
       Какво ти е в сърцето,
       какво ти е в душата,
       гледам ти лицето-не личи.
       Но вътре в теб изгаря от
       многото обиди и лъжи.
      
       Горчилката събрана е нищо
       в сравнение с цигарения дим.
       Търсиш поглед във мъглата -
       вратичка и съмишленик един.
       Кърви ли ти сърцето?
       Раздаде си душата!
       Разбра ли те един?
       Дарява  с обич враговете,
       повярва на един.

       Много или малко са мечтите ти,
       много или малко преброени дните ти
       да намериш сили и преболедуваш.
       Погледни над всички,
       над тях  и отгоре!
       И се засмей!
      
   
      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кралева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Галя, харесва ми начина по който излагаш собствената си философия за живота. Понякога грешките в ритъма са по-малко важни от мисълта, която живее в стиха! Все пак щи ти пиша 6!
  • Благодаря Ви-Милена и Гергана приемам бележките .Спонтаните мисли не винаги подреждам правилно и от страни се вижда по -добре.
  • Харесва ми,но наистина трябва да се доизпипа тук там!
  • Защо не промениш "многото обиди и лъжи" на "множество обиди и лъжи"- така ще се запази стихотворната стъпка Харесва ми, защото е силно. Но краят малко олекотява нещата. Успех!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...