3 dic 2005, 21:26

За човека

  Poesía
1.4K 0 4

                                           На Р.В.
  
       Като Сизиф изкачва върховете
       нагоре по върха
       И тежък кръст пое в размирно време
       и отстоя по мъжки като майка, 
       и като съпруга, и като жена.
 
       Ти вярваше във добротата
       и търсеше я всеки ден и час,
       раздаде я дори на враговете,
       които бяха редом с нас.
       
       Какво ти е в сърцето,
       какво ти е в душата,
       гледам ти лицето-не личи.
       Но вътре в теб изгаря от
       многото обиди и лъжи.
      
       Горчилката събрана е нищо
       в сравнение с цигарения дим.
       Търсиш поглед във мъглата -
       вратичка и съмишленик един.
       Кърви ли ти сърцето?
       Раздаде си душата!
       Разбра ли те един?
       Дарява  с обич враговете,
       повярва на един.

       Много или малко са мечтите ти,
       много или малко преброени дните ти
       да намериш сили и преболедуваш.
       Погледни над всички,
       над тях  и отгоре!
       И се засмей!
      
   
      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кралева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Галя, харесва ми начина по който излагаш собствената си философия за живота. Понякога грешките в ритъма са по-малко важни от мисълта, която живее в стиха! Все пак щи ти пиша 6!
  • Благодаря Ви-Милена и Гергана приемам бележките .Спонтаните мисли не винаги подреждам правилно и от страни се вижда по -добре.
  • Харесва ми,но наистина трябва да се доизпипа тук там!
  • Защо не промениш "многото обиди и лъжи" на "множество обиди и лъжи"- така ще се запази стихотворната стъпка Харесва ми, защото е силно. Но краят малко олекотява нещата. Успех!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...