За човека
На Р.В.
Като Сизиф изкачва върховете
нагоре по върха
И тежък кръст пое в размирно време
и отстоя по мъжки като майка,
и като съпруга, и като жена.
Ти вярваше във добротата
и търсеше я всеки ден и час,
раздаде я дори на враговете,
които бяха редом с нас.
Какво ти е в сърцето,
какво ти е в душата,
гледам ти лицето-не личи.
Но вътре в теб изгаря от
многото обиди и лъжи.
Горчилката събрана е нищо
в сравнение с цигарения дим.
Търсиш поглед във мъглата -
вратичка и съмишленик един.
Кърви ли ти сърцето?
Раздаде си душата!
Разбра ли те един?
Дарява с обич враговете,
повярва на един.
Много или малко са мечтите ти,
много или малко преброени дните ти
да намериш сили и преболедуваш.
Погледни над всички,
над тях и отгоре!
И се засмей!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кралева Все права защищены
Харесва ми, защото е силно. Но краят малко олекотява нещата. Успех! 
