6 oct 2011, 22:51

За цял един живот

  Poesía » Otra
987 0 25

.................................

за цял един живот

предреченото

в храма коленичи - дими - мигът

в ръцете му дими

и напевът му

пътищата ни нарича

 

по волята му -

гледаме със слепите очи

как корените ни

не могат

да ни разпознаят

 

мълчи Духът

над нас мълчи

а ние - да мълчим - не знаем

все питаме - кое е за добро

 

и се надяваме на обещанията

на доброто забравяйки да вярваме

че можем повече защото в пепелта -

единствено от пепелта -

 

лицата на душите ни чернеят

и буквите ни и пръстта

и нотите ни на катран миришат

 

в казаните на дяволската суета

челата ни със бяло ще надпишат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...