Oct 6, 2011, 10:51 PM

За цял един живот

  Poetry » Other
990 0 25

.................................

за цял един живот

предреченото

в храма коленичи - дими - мигът

в ръцете му дими

и напевът му

пътищата ни нарича

 

по волята му -

гледаме със слепите очи

как корените ни

не могат

да ни разпознаят

 

мълчи Духът

над нас мълчи

а ние - да мълчим - не знаем

все питаме - кое е за добро

 

и се надяваме на обещанията

на доброто забравяйки да вярваме

че можем повече защото в пепелта -

единствено от пепелта -

 

лицата на душите ни чернеят

и буквите ни и пръстта

и нотите ни на катран миришат

 

в казаните на дяволската суета

челата ни със бяло ще надпишат

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...