6 окт. 2011 г., 22:51

За цял един живот

988 0 25

.................................

за цял един живот

предреченото

в храма коленичи - дими - мигът

в ръцете му дими

и напевът му

пътищата ни нарича

 

по волята му -

гледаме със слепите очи

как корените ни

не могат

да ни разпознаят

 

мълчи Духът

над нас мълчи

а ние - да мълчим - не знаем

все питаме - кое е за добро

 

и се надяваме на обещанията

на доброто забравяйки да вярваме

че можем повече защото в пепелта -

единствено от пепелта -

 

лицата на душите ни чернеят

и буквите ни и пръстта

и нотите ни на катран миришат

 

в казаните на дяволската суета

челата ни със бяло ще надпишат

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....