... за да не бъда вече никога сама

Poesía

977 0 10

И в самотата си не съм самотна!

Една дълбока, синя тишина

се стеле. Натрапчиво похлопва

игрива мисъл. Да я пусна ли? Нима

приглàдените нощи ще разроши

с немирната ръка на див хлапак

и със въпроси – парещи откоси,

съня ми ще взриви на пух и прах?

Нима веднъж обсебила ума ми

ще тръгне да разплита ден след ден

загадката, как ценните ти думи -

целебни извори, бълбукат в мен?

Нима веднъж в сърцето ми нахлула

вселена нова в него ще роди

и всичко, за което съм жадувала,

ще заблести в признателните ми сълзи,

за да не бъда вече никога самотна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lovewear (Пепър Формаджи)

2014-06-11T20:02:16+03:00
valia1771 (Ивон)

Красив стих!

2014-06-11T00:04:43+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Да я пусна ли? Нима
приглàдените нощи ще разроши
с немирната ръка на див хлапак"

Ей, това ме изкефи на макс!

2014-06-10T23:18:21+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Браво! Много добро, Таня!Оценявам го!Бъди и пиши все така хубаво!

2014-06-10T16:37:12+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Да си призная честно, първоначално, вместо встъпителният ред ми се привидя:

"И в самотата си не съм самотна!
В самотността си аз не съм сама!"

И си казах - тук е надминат и Франсоа Вийон. Но тогава видях, че всъщност е налице само първото изречение, което /само по себе си/ бе предостатъчно, за да усетя силното поетично въздействие на този текст.

Поздравявам те за хубавото стихотворение, Таня! Не се присъединявам към мнението на Елица. За мен ти скока си го направила още преди време, а сега само жънеш плодовете от него.

Твой: Мисана

2014-06-10T16:20:28+03:00