... за да не бъда вече никога сама

Poetry

975 0 10

И в самотата си не съм самотна!

Една дълбока, синя тишина

се стеле. Натрапчиво похлопва

игрива мисъл. Да я пусна ли? Нима

приглàдените нощи ще разроши

с немирната ръка на див хлапак

и със въпроси – парещи откоси,

съня ми ще взриви на пух и прах?

Нима веднъж обсебила ума ми

ще тръгне да разплита ден след ден

загадката, как ценните ти думи -

целебни извори, бълбукат в мен?

Нима веднъж в сърцето ми нахлула

вселена нова в него ще роди

и всичко, за което съм жадувала,

ще заблести в признателните ми сълзи,

за да не бъда вече никога самотна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lovewear (Пепър Формаджи)

2014-06-11T20:02:16+03:00
valia1771 (Ивон)

Красив стих!

2014-06-11T00:04:43+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Да я пусна ли? Нима
приглàдените нощи ще разроши
с немирната ръка на див хлапак"

Ей, това ме изкефи на макс!

2014-06-10T23:18:21+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Браво! Много добро, Таня!Оценявам го!Бъди и пиши все така хубаво!

2014-06-10T16:37:12+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Да си призная честно, първоначално, вместо встъпителният ред ми се привидя:

"И в самотата си не съм самотна!
В самотността си аз не съм сама!"

И си казах - тук е надминат и Франсоа Вийон. Но тогава видях, че всъщност е налице само първото изречение, което /само по себе си/ бе предостатъчно, за да усетя силното поетично въздействие на този текст.

Поздравявам те за хубавото стихотворение, Таня! Не се присъединявам към мнението на Елица. За мен ти скока си го направила още преди време, а сега само жънеш плодовете от него.

Твой: Мисана

2014-06-10T16:20:28+03:00