3 dic 2009, 20:28

За да не ме намерят злите сили

1.9K 0 5

Аз бях тук, във всеки стих,
разкрих ти своята душа,
мечти, желания, копнежи,
такава съм, по-истинска от всякога,
единствена и уникална.
Това съм аз, събрала в себе си
урагани от чувства, океани от нежност,
реки, изпълнени с чувственост.
Страстта ми е изригващ вулкан.
Всичко е скрито в телесната ми обвивка
и съм по-тиха от повея на вятъра,
за да не ме открият злите сили,
че направят ли го, ще ме нападнат,
озверели и жадни, ще ме разкъсат,
както са направили навремето с любовта.
Ти знаеш ли приказката за Любовта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Баракова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....