3.12.2009 г., 20:28

За да не ме намерят злите сили

1.9K 0 5

Аз бях тук, във всеки стих,
разкрих ти своята душа,
мечти, желания, копнежи,
такава съм, по-истинска от всякога,
единствена и уникална.
Това съм аз, събрала в себе си
урагани от чувства, океани от нежност,
реки, изпълнени с чувственост.
Страстта ми е изригващ вулкан.
Всичко е скрито в телесната ми обвивка
и съм по-тиха от повея на вятъра,
за да не ме открият злите сили,
че направят ли го, ще ме нападнат,
озверели и жадни, ще ме разкъсат,
както са направили навремето с любовта.
Ти знаеш ли приказката за Любовта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Баракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...