3.12.2009 г., 20:28

За да не ме намерят злите сили

1.9K 0 5

Аз бях тук, във всеки стих,
разкрих ти своята душа,
мечти, желания, копнежи,
такава съм, по-истинска от всякога,
единствена и уникална.
Това съм аз, събрала в себе си
урагани от чувства, океани от нежност,
реки, изпълнени с чувственост.
Страстта ми е изригващ вулкан.
Всичко е скрито в телесната ми обвивка
и съм по-тиха от повея на вятъра,
за да не ме открият злите сили,
че направят ли го, ще ме нападнат,
озверели и жадни, ще ме разкъсат,
както са направили навремето с любовта.
Ти знаеш ли приказката за Любовта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Баракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...