7 nov 2017, 8:22

За да си поговорим 

  Poesía » De amor
292 2 1

Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало
в гърлото
и не успявам
вече
да плача
навътре,
нито да пусна
думите
навън.
Листът ми
е бял,
а очите ми
са пълни
с теб.
Само ръцете ми
успяват
да ти кажат всичко.
Задръж ги
в своите,
за да си поговорим.

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??