20 jun 2009, 22:59

За да те имам...

  Poesía
883 0 14

 

                                                                      ... the mask I wear is one

 

 

 

наслагвах себе си...

 

върху

парчета

в теб

 

ненужното

изхвърлях

като спомен

 

останалото

сливах

с мен...

 

и бавно

те обгръщах

с поглед

 

редях те

неизказано

свенливо

 

от страх...

 

дали ще те открия...

 

наслагвах се

по път

бездомен

 

на кръпки 

в струните

завила...

 

 а днес...

 

изчоплих се

от тихо

междуредие

 

за да те имам

тази нощ

заших смеха

 

в илиците

на парещо

доверие

 

изсипах

себе си...

с вина...

 

по жартиерите...

 

на недопята

съненост

 

виси 

до синьо

нежна ласка

 

по-тъжна съм

сега...

 

на идване...

 

на тръгване...

ще съм пораснала...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...