наслагвах себе си...
върху
парчета
в теб
ненужното
изхвърлях
като спомен
останалото
сливах
с мен...
и бавно
те обгръщах
с поглед
редях те
неизказано
свенливо
от страх...
дали ще те открия...
наслагвах се
по път
бездомен
на кръпки
в струните
завила...
а днес...
изчоплих се
от тихо
междуредие
за да те имам
тази нощ
заших смеха
в илиците
на парещо
доверие
изсипах
себе си...
с вина...
по жартиерите...
на недопята
съненост
виси
до синьо
нежна ласка
по-тъжна съм
сега...
на идване...
на тръгване...
ще съм пораснала...
© Бехрин Всички права запазени
ще съм пораснала...
Голяма си!!!
Страхотно пишеш!
Гуш!