Вечерно пощурявам,
щурчетата настройвам
по струните на моята китара
и те серенадвам,

за да те имам

(но теб те няма,
усещам, че ме чуваш, но те няма).

Луната напращяла
изпраща стълба от светлина
уж за да се изкача и да те открия,
а всъщност за да я покрия
нея
с вода и със земя,
с любов и с топлина.
Човек в утробата й да зачена
което е петата стихия
и в нея Теб да припозная,

за да те имам

(но теб те няма Тук и Сега).

Решавам
да те потърся във Всичкостта
на НЕ - локалната Вселена.
Фрустирам се на мини - ядра,
възсядам кванти насеренадени
и пощуряли,
струнно - ядрени.
Прониквам в безкитарието на щурците
и те намирам,
и те намирам,
и те намирам
на гребена на една вълна светлинна
във измеренията на феи пощръкляли.

и те имам!

ИМАМ ТЕ!!