2.02.2005 г., 23:38

за да те имам (6)

1.2K 0 0

Вечерно пощурявам,
щурчетата настройвам
по струните на моята китара
и те серенадвам,

за да те имам

(но теб те няма,
усещам, че ме чуваш, но те няма).

Луната напращяла
изпраща стълба от светлина
уж за да се изкача и да те открия,
а всъщност за да я покрия
нея
с вода и със земя,
с любов и с топлина.
Човек в утробата й да зачена
което е петата стихия
и в нея Теб да припозная,

за да те имам

(но теб те няма Тук и Сега).

Решавам
да те потърся във Всичкостта
на НЕ - локалната Вселена.
Фрустирам се на мини - ядра,
възсядам кванти насеренадени
и пощуряли,
струнно - ядрени.
Прониквам в безкитарието на щурците
и те намирам,
и те намирам,
и те намирам
на гребена на една вълна светлинна
във измеренията на феи пощръкляли.

и те имам!

ИМАМ ТЕ!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...