За девет грама

 "Девет грама и в сърцето,

почакай, недей ме вика още,

дано ми провърви поне с любов,

щом не поиска ме... смъртта!"

... пустиня, планини от песъчинките-прашинки,

частици, дошли от всеки, дал поне веднъж от себе си

на нея грам, солен и тежък...

... донесени от птиците, които излитат

или се връщат в своя дом...

... кое ги кара?!...

... кое от двете?!...

... любов очаквана... смърт ненадейна...

... и от какво?!...

... дали от нечии прашинки-песъчинки

или от заблудена диря, оставена от девет грама?!...

... любов, зовяща към съграждане...

... любов надежда за начало...

... любов защита...

... от рулетка... и ненадеен изстрел...

... червена... пустиня, кървави пясъци

и небе горящо... видения...

... вой, някой вика ме...

"... недей ме вика още,

дано ми провърви поне с любов,

щом не поиска ме... смъртта!"