4.09.2007 г., 23:04

За девет грама

1K 0 1
 

 "Девет грама и в сърцето,

почакай, недей ме вика още,

дано ми провърви поне с любов,

щом не поиска ме... смъртта!"


... пустиня, планини от песъчинките-прашинки,

частици, дошли от всеки, дал поне веднъж от себе си

на нея грам, солен и тежък...

... донесени от птиците, които излитат

или се връщат в своя дом...

... кое ги кара?!...

... кое от двете?!...

... любов очаквана... смърт ненадейна...

... и от какво?!...

... дали от нечии прашинки-песъчинки

или от заблудена диря, оставена от девет грама?!...

... любов, зовяща към съграждане...

... любов надежда за начало...

... любов защита...

... от рулетка... и ненадеен изстрел...

... червена... пустиня, кървави пясъци

и небе горящо... видения...

... вой, някой вика ме...

"... недей ме вика още,

дано ми провърви поне с любов,

щом не поиска ме... смъртта!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...