15 nov 2012, 13:43

За Добърско не спирам да копнея 

  Poesía » Otra
541 0 3

Зя Добърско не спирам да копнея,

за тия рилски, необятни висини.

Оттук се чува как Балканът пее,

снегът когато се топи.

 

И песните неземни във сърцето пазя,

където и да ида по света.

Как с думи прости за тебе да разкажа,

щом богатството ти крие се във бедността?

 

Кажи ми, слънчице крилато,

що е само миг от вечността?

Животът ни не е ли късче злато,

приело образа на твойта същина?

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??