За Добърско не спирам да копнея
Зя Добърско не спирам да копнея,
за тия рилски, необятни висини.
Оттук се чува как Балканът пее,
снегът когато се топи.
И песните неземни във сърцето пазя,
където и да ида по света.
Как с думи прости за тебе да разкажа,
щом богатството ти крие се във бедността?
Кажи ми, слънчице крилато,
що е само миг от вечността?
Животът ни не е ли късче злато,
приело образа на твойта същина?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
