15.11.2012 г., 13:43 ч.

За Добърско не спирам да копнея 

  Поезия » Друга
538 0 3

Зя Добърско не спирам да копнея,

за тия рилски, необятни висини.

Оттук се чува как Балканът пее,

снегът когато се топи.

 

И песните неземни във сърцето пазя,

където и да ида по света.

Как с думи прости за тебе да разкажа,

щом богатството ти крие се във бедността?

 

Кажи ми, слънчице крилато,

що е само миг от вечността?

Животът ни не е ли късче злато,

приело образа на твойта същина?

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??