Отдалече
Родино моя, често те винят,
че своите прогонваш, чужди сбираш.
Не виждат ли, че води те векът? –
Сама не можеш пътя да избираш.
И аз съм също отлетяла птичка.
За прошката ти няма да се моля.
Но искам да ти кажа, че обичам
земята ти, небето ти и хората,
които в теб останаха със вяра,
че ще пребъдеш в този свят голям.
Ако ме върне пак при тебе Вятърът,
аз ще целуна топлата ти длан.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
