3 feb 2012, 12:15  

За думите от твоите уста

  Poesía » Otra
744 0 1

Не си добре дошла, любов.

Отказвам даже да те поздравя.

Избрала съм си път, изкалян

небето всякак не си струва.

 

Зачерквам споменът, останал

от двата бряга разделени,

Избрах си вечери безшумни,

и пясъчен часовник, прашен.

 

А другият останал със една стрелка.

Бележат заедно, и ден и два.

фалшиви като теб самата,

и като сянката отсреща.

 

Безформените цветове остават,

приела съм ги тях едва- едва.

За думи, песни и цветя,

и кичур от косата си не давам!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Написала съм този текст спонтанно, за кратко! Така го усетих... По принцип нямам творчески заложби. Публикувах го, за да разбера дали някой ще го хареса или критикува. Текста е вдъхновен от стила на любими автори. Далеч съм от мисълта, че е добър. Това беше експеримент, който може би само аз разбирам и ме удовлетворява!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...