3.02.2012 г., 12:15  

За думите от твоите уста

742 0 1

Не си добре дошла, любов.

Отказвам даже да те поздравя.

Избрала съм си път, изкалян

небето всякак не си струва.

 

Зачерквам споменът, останал

от двата бряга разделени,

Избрах си вечери безшумни,

и пясъчен часовник, прашен.

 

А другият останал със една стрелка.

Бележат заедно, и ден и два.

фалшиви като теб самата,

и като сянката отсреща.

 

Безформените цветове остават,

приела съм ги тях едва- едва.

За думи, песни и цветя,

и кичур от косата си не давам!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Написала съм този текст спонтанно, за кратко! Така го усетих... По принцип нямам творчески заложби. Публикувах го, за да разбера дали някой ще го хареса или критикува. Текста е вдъхновен от стила на любими автори. Далеч съм от мисълта, че е добър. Това беше експеримент, който може би само аз разбирам и ме удовлетворява!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....