Души самотни и тъжни очи,

грешки неволни, от които боли,

в деня безкраен обида личи...

някога, някъде пламък гори...

Слънчеви дни не раждат дъга,

тя засиява едва след дъжда.

В щастливите дни идва тъга,

напомня по своему за радостта!

Души самотни, души без дом,

души угасващи без подслон...

всяка от тях носи своя закон

или преследва верния тон!

Душа, намирайки ново тяло,

го наказва с безброй лъжи,

то ù вярва... накрая вяло

си признава, че ù тежи...

И душата е пак самотна,

тъжно броди през светове,

и е умна, и е грамотна,

но с тяло не може да се сбере!