Jun 25, 2013, 10:37 PM

За душите, телата и още нещо

622 1 0

Души самотни и тъжни очи,

грешки неволни, от които боли,

в деня безкраен обида личи...

някога, някъде пламък гори...

 

Слънчеви дни не раждат дъга,

тя засиява едва след дъжда.

В щастливите дни идва тъга,

напомня по своему за радостта!

 

Души самотни, души без дом,

души угасващи без подслон...

всяка от тях носи своя закон

или преследва верния тон!

 

Душа, намирайки ново тяло,

го наказва с безброй лъжи,

то ù вярва... накрая вяло

си признава, че ù тежи...

 

И душата е пак самотна,

тъжно броди през светове,

и е умна, и е грамотна,

но с тяло не може да се сбере!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...