25 июн. 2013 г., 22:37

За душите, телата и още нещо

625 1 0

Души самотни и тъжни очи,

грешки неволни, от които боли,

в деня безкраен обида личи...

някога, някъде пламък гори...

 

Слънчеви дни не раждат дъга,

тя засиява едва след дъжда.

В щастливите дни идва тъга,

напомня по своему за радостта!

 

Души самотни, души без дом,

души угасващи без подслон...

всяка от тях носи своя закон

или преследва верния тон!

 

Душа, намирайки ново тяло,

го наказва с безброй лъжи,

то ù вярва... накрая вяло

си признава, че ù тежи...

 

И душата е пак самотна,

тъжно броди през светове,

и е умна, и е грамотна,

но с тяло не може да се сбере!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...