25 июн. 2013 г., 22:37

За душите, телата и още нещо

626 1 0

Души самотни и тъжни очи,

грешки неволни, от които боли,

в деня безкраен обида личи...

някога, някъде пламък гори...

 

Слънчеви дни не раждат дъга,

тя засиява едва след дъжда.

В щастливите дни идва тъга,

напомня по своему за радостта!

 

Души самотни, души без дом,

души угасващи без подслон...

всяка от тях носи своя закон

или преследва верния тон!

 

Душа, намирайки ново тяло,

го наказва с безброй лъжи,

то ù вярва... накрая вяло

си признава, че ù тежи...

 

И душата е пак самотна,

тъжно броди през светове,

и е умна, и е грамотна,

но с тяло не може да се сбере!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...