За дъжда

Земята ни за дъжд е зажадняла,

 очакваме го ний от пролетта...
Днес синьото небе е потъмняло,
камбанките му вече аз броя.

О, радвам му  се аз от судормата...
Гърдите ми поемат свежестта!
И благославям даже и Съдбата,
че чак ме върна в младостта.

Но вместо радостта ми да е пълна,
да благославям за това дъжда,
една тъга далечна ме погълна,
затуй, че  вече не съм в младостта!

И несъзнателно си спомних календара,
със пропиляните от мене дни...
О, времето отминало не се повтаря,
без ходенето, няма  и следи!

Аз с времето не мога да се боря!
А то така безмилостно руши!
За тленното в живота ви говоря...
Тук също Господ, може би греши?!

О, знам, че тленността си трябва да приемем.
Макар, че ни е свиден този свят!
И от хубостите му да вземем,
докато той не ни е  още враг!

Аз слушам как природата говори,
уверен съм живота е велик!
Макар, че винаги с живота споря,
и знам, Човекът че е мъченик...