Земята ни за дъжд е зажадняла,
очакваме го ний от пролетта...
Днес синьото небе е потъмняло,
камбанките му вече аз броя.
О, радвам му се аз от судормата...
Гърдите ми поемат свежестта!
И благославям даже и Съдбата,
че чак ме върна в младостта.
Но вместо радостта ми да е пълна,
да благославям за това дъжда,
една тъга далечна ме погълна,
затуй, че вече не съм в младостта! ...