Обещай ми, че навън отново дъжд ще завали
и всяка капка ще е мъничка надежда.
Заключи и страховете ми във вчера,
чист от тебе искам да си тръгна, само сили да намеря.
Обещай ми и ключе от празна, тиха стая,
да се скрия вътре, когато ближа люта рана.
И картина сляпа вътре нека има,
да виждам мене си, без да ме има.
Ще се престоря на акьор и сцената ще бъде моя.
Ще крача гордо и в екстаз ще се опия.
Но ти не гледай. В тоз спектакъл тебе ще убия.
И сега е време за дъжда, кръвта от тебе да отмие.
© Елен Небесен Todos los derechos reservados