Обещай ми, че навън отново дъжд ще завали

и всяка капка ще е мъничка надежда.

Заключи и страховете ми във вчера,

чист от тебе искам да си тръгна, само сили да намеря.

Обещай ми и ключе от празна, тиха стая,

да се скрия вътре, когато ближа люта рана.

И картина сляпа вътре нека има,

да виждам мене си, без да ме има.

Ще се престоря на акьор и сцената ще бъде моя.

Ще крача гордо и в екстаз ще се опия.

Но ти не гледай. В тоз спектакъл тебе ще убия.

И сега е време за дъжда, кръвта от тебе да отмие.