Моя мила Ани, мечтата ме подкани

да те виждам всяка нощ... облечена във златни клони!

 Като самотно цвете насред полето, аз жадувам за лицето, което

 осветява всеки следващ ден, 

когато се досетя, че вчера бе до мен.

Зная аз това, защото

усмивката ти, ясна като светъл лъч,

прониква в моята душа, че 

аз забравям всяка мъка, всяка тъга!

А очите ти брилятни, по-прекрасни от

всички диаманти, скрити под земята са.

Увереността кипи във мен, 

щом те чуя или видя всеки ден.

Изворът на моята сила,

с която ще завладея този свят, бе ти!

 Ти си моята земя, моята звезда

и моята Вселена.

Ти си човекът, който ме отвори за света!

И затова винаги ще ти благодаря!