14 июн. 2011 г., 20:08

За един специален човек

1.2K 0 0

Моя мила Ани, мечтата ме подкани

да те виждам всяка нощ... облечена във златни клони!

 

 Като самотно цвете насред полето, аз жадувам за лицето, което

 осветява всеки следващ ден, 

когато се досетя, че вчера бе до мен.

Зная аз това, защото

усмивката ти, ясна като светъл лъч,

прониква в моята душа, че 

аз забравям всяка мъка, всяка тъга!

А очите ти брилятни, по-прекрасни от

всички диаманти, скрити под земята са.

Увереността кипи във мен, 

щом те чуя или видя всеки ден.

Изворът на моята сила,

с която ще завладея този свят, бе ти!

 Ти си моята земя, моята звезда

и моята Вселена.

Ти си човекът, който ме отвори за света!

И затова винаги ще ти благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...