3 jun 2008, 10:03

За една душа

  Poesía
921 0 0
 

Ти песента ми чуваш             
в главата си
и виждаш усмивката 
в моите очи,
и в мрака се чудиш 
 дали всичко
ще се промени и ще изчезна с
дъжда някъде,
                            извън сърцето ти.



Искаш да се изпаря,
без никаква следа,
но как ше заличиш мен
             и спомена?!
Допира  и аромата,
                            нежността?
Вземи ги, в тишината
    бавно зарови ги!


Бързо забрави за страстта...
                            бях преход за теб,
но оставих следа!
И дори да
отричаш това и да бягаш
от мен като огън от лед,
и дори с поглед
да ме презираш, и
с изнервен глас да
ме стопираш,



ще съм там във тишината,
            заровена ще си седя
и песента си ще
пазя в своята душа -                               
песен за ЕДНА душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...