Jun 3, 2008, 10:03 AM

За една душа

  Poetry
919 0 0
 

Ти песента ми чуваш             
в главата си
и виждаш усмивката 
в моите очи,
и в мрака се чудиш 
 дали всичко
ще се промени и ще изчезна с
дъжда някъде,
                            извън сърцето ти.



Искаш да се изпаря,
без никаква следа,
но как ше заличиш мен
             и спомена?!
Допира  и аромата,
                            нежността?
Вземи ги, в тишината
    бавно зарови ги!


Бързо забрави за страстта...
                            бях преход за теб,
но оставих следа!
И дори да
отричаш това и да бягаш
от мен като огън от лед,
и дори с поглед
да ме презираш, и
с изнервен глас да
ме стопираш,



ще съм там във тишината,
            заровена ще си седя
и песента си ще
пазя в своята душа -                               
песен за ЕДНА душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...