19 abr 2012, 22:28

За една крамола

836 0 0

Мъртва сянка се прокрадна,

снощи от съня ми излетя.

И пред мен рисува силуети –

минали проекции на съвестта.

 

До завесата  отляво

домашен чехъл начерта –

оставил очертания подметни,

спомен от една кавга…

 

На стола, свита на кълбо –

треперещата черна котка.

От страх мижеше със очи –

прелитащо шише от водка.

 

И вик дори се очерта,

чух го черен, също като мрака.

А сянката привършваше с целта

да разкаже снощи за кавгата…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивич Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...