За една крамола

Мъртва сянка се прокрадна,

снощи от съня ми излетя.

И пред мен рисува силуети –

минали проекции на съвестта.

До завесата  отляво

домашен чехъл начерта –

оставил очертания подметни,

спомен от една кавга…

На стола, свита на кълбо –

треперещата черна котка.

От страх мижеше със очи –

прелитащо шише от водка.

И вик дори се очерта,

чух го черен, също като мрака.

А сянката привършваше с целта

да разкаже снощи за кавгата…