За една крамола

Beji (Ивич)
6 27

Apr 19, 2012, 10:28 PM

Poetry » Love

567 0 0

Мъртва сянка се прокрадна,

снощи от съня ми излетя.

И пред мен рисува силуети –

минали проекции на съвестта.

До завесата отляво

домашен чехъл начерта –

оставил очертания подметни,

спомен от една кавга…

На стола, свита на кълбо –

треперещата черна котка.

От страх мижеше със очи –

прелитащо шише от водка.

И вик дори се очерта,

чух го черен, също като мрака.

А сянката привършваше с целта

да разкаже снощи за кавгата…

Please sign in with your account so you can comment and vote.