Мъртва сянка се прокрадна,
снощи от съня ми излетя.
И пред мен рисува силуети –
минали проекции на съвестта.
До завесата отляво
домашен чехъл начерта –
оставил очертания подметни,
спомен от една кавга…
На стола, свита на кълбо –
треперещата черна котка.
От страх мижеше със очи –
прелитащо шише от водка.
И вик дори се очерта,
чух го черен, също като мрака.
А сянката привършваше с целта
да разкаже снощи за кавгата…
© Ивич Все права защищены