1 feb 2007, 11:06

За едно КоТе...

  Poesía
1.1K 0 3
Стоя под парещото слънце, но съм залят от тежък мрак.
И вече в бездната дълбока, почти съм стъпил със единия си крак.
И самотата пак във мене вие и болката отвътре ме дере.
Но изведнъж светът се преобърна. И всичко свети и ми е добре.
Какво се случи и къде изчезна тъмнината? Къде се скриха всички болки и тъги?
Подухва вятър, аз лежа в тревата. А малко коте се е сгушило на моите гърди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венци Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Белоснежке, за предложението. Но цялата ми идея е за завършеност на всеки ред, като отделна част от стихотворението (нещо такова де не е точно така, ама е трудно да обясня собствените си приумици на другите )
    Пък и това как да се напише и да се побликува си е изцяло според желание на автора, нали така
    Have Fun
  • Привет!
    * * *
    Стоя под парещото слънце,
    но съм залят от тежък мрак.
    И вече в бездната дълбока,
    почти съм стъпил с крак.
    И пак във мене самотата вие,
    и болката отвътре ме дере.
    Но изведнъж светът се преобърна.
    И всичко свети, и ми е добре.
    Какво се случи и къде изчезна тъмнината?
    Къде се скриха всички болки и тъги?
    Подухва вятър, аз лежа в тревата.
    А малко коте се е сгушило на моите гърди...
    * * *
    Просто предложение за вариант! Успех!

  • Хубаво е, че една малка душица, може да върне светлината в деня ти.
    Имам едно предложение, опитай да разделиш всеки ред на по 2. Би се получило по- добре подредено стихотворение. В последствие можеш да помислиш и за малки корекции, които да изгладят ритъма.
    Идеята си е чудесна! Поздравче!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...