Feb 1, 2007, 11:06 AM

За едно КоТе... 

  Poetry
834 0 3
Стоя под парещото слънце, но съм залят от тежък мрак.
И вече в бездната дълбока, почти съм стъпил със единия си крак.
И самотата пак във мене вие и болката отвътре ме дере.
Но изведнъж светът се преобърна. И всичко свети и ми е добре.
Какво се случи и къде изчезна тъмнината? Къде се скриха всички болки и тъги?
Подухва вятър, аз лежа в тревата. А малко коте се е сгушило на моите гърди...

© Венци All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Белоснежке, за предложението. Но цялата ми идея е за завършеност на всеки ред, като отделна част от стихотворението (нещо такова де не е точно така, ама е трудно да обясня собствените си приумици на другите )
    Пък и това как да се напише и да се побликува си е изцяло според желание на автора, нали така
    Have Fun
  • Привет!
    * * *
    Стоя под парещото слънце,
    но съм залят от тежък мрак.
    И вече в бездната дълбока,
    почти съм стъпил с крак.
    И пак във мене самотата вие,
    и болката отвътре ме дере.
    Но изведнъж светът се преобърна.
    И всичко свети, и ми е добре.
    Какво се случи и къде изчезна тъмнината?
    Къде се скриха всички болки и тъги?
    Подухва вятър, аз лежа в тревата.
    А малко коте се е сгушило на моите гърди...
    * * *
    Просто предложение за вариант! Успех!

  • Хубаво е, че една малка душица, може да върне светлината в деня ти.
    Имам едно предложение, опитай да разделиш всеки ред на по 2. Би се получило по- добре подредено стихотворение. В последствие можеш да помислиш и за малки корекции, които да изгладят ритъма.
    Идеята си е чудесна! Поздравче!
Random works
: ??:??