1.02.2007 г., 11:06

За едно КоТе...

1.1K 0 3
Стоя под парещото слънце, но съм залят от тежък мрак.
И вече в бездната дълбока, почти съм стъпил със единия си крак.
И самотата пак във мене вие и болката отвътре ме дере.
Но изведнъж светът се преобърна. И всичко свети и ми е добре.
Какво се случи и къде изчезна тъмнината? Къде се скриха всички болки и тъги?
Подухва вятър, аз лежа в тревата. А малко коте се е сгушило на моите гърди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Белоснежке, за предложението. Но цялата ми идея е за завършеност на всеки ред, като отделна част от стихотворението (нещо такова де не е точно така, ама е трудно да обясня собствените си приумици на другите )
    Пък и това как да се напише и да се побликува си е изцяло според желание на автора, нали така
    Have Fun
  • Привет!
    * * *
    Стоя под парещото слънце,
    но съм залят от тежък мрак.
    И вече в бездната дълбока,
    почти съм стъпил с крак.
    И пак във мене самотата вие,
    и болката отвътре ме дере.
    Но изведнъж светът се преобърна.
    И всичко свети, и ми е добре.
    Какво се случи и къде изчезна тъмнината?
    Къде се скриха всички болки и тъги?
    Подухва вятър, аз лежа в тревата.
    А малко коте се е сгушило на моите гърди...
    * * *
    Просто предложение за вариант! Успех!

  • Хубаво е, че една малка душица, може да върне светлината в деня ти.
    Имам едно предложение, опитай да разделиш всеки ред на по 2. Би се получило по- добре подредено стихотворение. В последствие можеш да помислиш и за малки корекции, които да изгладят ритъма.
    Идеята си е чудесна! Поздравче!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...